Хей много ме изкефихте всички с постингите,помогнахте ми в анализа! Бат`Тарзан така точно го е казал че май нямам какво да добавя :)
Все пак, за мен лентата се е превърнала в особен начин на мислене,наистина притесненията са по-малко,много прав е Иван, че лентовите камерите имат точно толкова неща колкото трябва :) Чакането, да бих го оприличил на засяване на реколта,вложен е доста труд с голяма доза неизвестност какво ще израсте, подсилва удоволствието когато се види че нещата са се получили,бих казал че има и хазартен момент даже.
Установявам, че снимането на лента за даде добър резултат наистина изисква пределна концентрация,подсъзнателно(тук Turin е прав) дори и да има човек няколко филма в себе си, все пак мисленето е че имаш определен брой патрони с които трябва да спечелиш битката с негово величество момента. Като казах момента и май стигам до същността, момента - това е видяния сюжет, композицията, подходящата светлина, точно тази а не по-силна или по слаба, с точно този провиращ се или падащ слънчев лъч,гледайки около себе си трябва да си предвидил потенциала на момента(грубо казано) какво ще се случи, какво ще изскочи пред теб, обектива също трябва да е подходящ - хубаво нещо са скалите за дълбочина на рязкост-това определено за мен е още едно предимство при ползването на стари обективи, и в крайна сметка стигаме до познатата на всички ни тръпка на ловеца преследващ дивеч, дори и когато снимаме спокоен пейзаж пак не знаем какво ще изскочи от храста, и при положение, че това не е РОУ файл с последващите възможности за корекция, добрия кадър на лента носи както Жоро казва "повече удоволствие" сигурно хората така сме устроени :)
За мен добре познатата максима "Снима фотографа а не апарата" важи с най-голяма сила при лентовата фотография.
