Покрай писанието за Косина се поразрових за Топкон, за които само бях чувал като име. Та този текст е като продължение на предишния. Акцента е върху миналото, защото Топкон отдавна не прави камери и обективи. Намирам за поучително как един продукт не успява да се наложи, въпреки всичките и достойнства.
Въвеждането на меренето през обектива (ТТЛ мерене) при огледално рефлексните камери (СЛР) се свързва с Пентакс . Но първата камера пусната в продажба е Topcon RE Super/Super D през 1963. Това обаче не помага на Topcon да продаде много камери, за разлика от милионите Спотматици на Пентакс появили се година по-късно. Вярно е че Пентакс първи показват прототип Spot-matic през 1960, но не бързат да го въведат в производство. Топкон, както може да си помисли някой, не копира схемата на Пентакс, а прави своя разработка. Пентакс (а в последствие и останалите големи от бранша) поставят светочувствителния елемент при фокусиращата пластинка(под призмата), а Топкон на огледалото, което им дава свобода по призмата и те я правят сменяема. Topcon RE Super/Super D освен ТТЛ и сменяема призма имат и друга екстра присъща на про камерите: мотор. Това я прави камера с повече възможности от легендарния Никон Ф(само не съм сигурен дали визьорът е бил 100%). Разработката на Пентакс освен ТТЛ съдържа и друга новост, която не вижда бял свят. Това е спотовото мерене, което се появява много по-късно през 90-те.
През 1957-ма Топкон пускат 300/2.8. Подобно на легендарния Sonnar 180/2.8 ползван на берлинската олимпиада от 1936, обективът е ползван на токийската олимпиада през 1960. Поради липса на такова стъкло в каталога на Никон, слуховете казват че е бил пригодяван за Никон Ф.
Друго интересно стъкло е 135/2. Липсва подробна информация колко точно обектива са предлагали Топкон, но едно от обясненията за непопулярността им е в липсата на разнообразна оптика. Друга причина за мен е въведението на твърде много новости без да се направи точна сметка на пазарния сегмент. В това отношение Пентакс пускат една максимално опростена кемера, която може да се направи евтинои да се залее пазара. Отделно М42 е вече стандарт за СЛР, а Топкон залага на Екзакта байонет, който не е така популярен.
Та мисълта ми е, че успехът не винаги е свързан с качествата на продукта и е функци на много параметри. Последните години ми идват на ум поне три примера за фирми минали в небитието поради подценяване на някой от онези параметри: Контакс, Минолта и Мамия. От другата страна са Канон и Никон, които печелят основно от най-лошите си продукти.
Малко информация за Пентакс и Топкон от това време:
Asahi Pentax
Кратка история на Пентакс
Хронология на резбовите камери на Пентакс.
списък на Топкон камерите