Това е един параметър, който не фигурира много по спецификациите на съвременните СЛР камери. Показателно е, че доста хора питат по какво се различават Канон 20Д и 350Д(една тема на asahi от ФФ); Никон Д200 и Д80; Пентакс К10Д и К100Д. Канон е по-добрият пример, защото Никоните и Пентаксите имат разлика и в работата с ръчни обективи и големината на матрицата, освен тялото. Покрай една тема за "новите" Пентакси бях изненадан от регреса/промяната спрямо 30 години назад. peterst ми обърна внимание на някой неща.
Визьорът има поне 4 важни за мен параметъра: покритие(coverage), увеличение(magnification), светлота(brightness) и контраст за фокусиране(последните два са главно функция на фокусиращата пластинка). Пълен преглед може да видите на статията Mike Jonston от която ми помогна много да си изясня материята. Тя послужи и като основа за написаното.
Първите два и последните два са в обратна пропорция: ако подобриш единия, влошаваш другия. Така че ще ги разглеждаме два по два.
1. Покритие: каква част от това което се запечатва на филма/матрицата се вижда във визьора. Само дето може да се мери каква част от площта или как се представят линейните размери. Заради това понякога 95% поктитие може и да значи различни неща. Много производители пишат 95% по хоризонтала и вертикала. Това значи обаче 0.95х0.95=0.90 90% покритие. Про камерите имат 100% покритие. Колкото е по-голямо покритието обаче за да се вмести картинката във визьора, тя трябва да е намалена и тук идваме до втория параметър.
2. Увеличение: това е отношението на линейните размери гледани през камерата с 50мм обектив към размера който вижда невъоръжено око. Този параметър варира от около 0.95х до към 0.70х. Ограничението на увеличението заради покритието е добре дошло за хората с очила и тези които искат да не си залепват окото на визьора. Разстоянието от което окото може да вижда всичко през визорът се нарича eyepoint(нямам идея как се казва на български). Като цяло около 20мм е стандартно, но достига и до 25мм.
3. Светлота: един много субективен параметър, който трудно се измерва или поне не съм попадал на такива измервания. Едно време едно от слабите места на камерите, и в частност на Спотматиците на Пентакс. От резбовите камери с които разполагам най-светъл е визьорът на Fujica ST-801, която е и една от най-добрите резбови камери(1973 тази камера има 1/2000с, светодиоди във визора и клин за фокусиране и същевременно много компактна). Едно от обясненията защо визьорът е бил сравнително тъмен до тогава се корени в следващия параметър.
4. Фокусираща пластинка: това е пластинката която стои над огледалото на същото разстояние от него както и филма и там се прожектира изображението което трябва да се запечата. Преди появата на клинчето(split image) се е ползвало матово стъкло френелово стъкло, но те са правили картинката сравнително тъмна. С появата на клина визьорът става по-светъл. Истински светъл обаче става с появата на АФ. Вече не е било нужно окото да участва в процеса на фокусиране и за да продават новата си АФ оптика фирмите с охота премахват приспособленията за фокусиране, които на всичко отгоре затъмняват и картината. Като за много изсветлен визьор се дава винаги примера с Минолта 7/7Д. Визьорът е така направен че затваряне на обектив от ф1.4 до ф4 не се забелязва във визьорът като светлина. За сравнение на МФ камери на 30 години се забелязва лесно от ф1.4 до ф2. Такива изветлени визьори, каквито в една или друга степен, са всички съвременни цифрови АФ камери прави фокусирането на бленди като ф1.4 доста трудно.
Как са се развивали визьорите през последните 30 години преди появата на цифровите камери, като покритие и увеличение, може да видите на тези таблички:
Пентакс, Олимпус, Канон ФД, Канон ЕОС.
Като за моя вкус е най-добра комбинацията при Пентакс МХ голямо увеличение (0.97х) с умерено покритие от 95%. Добро впечатление правят и едноцифрените модели на Оли с тяхното 97% покритие и умерено увеличение от 0.84х, но за съжаление не съм имал удоволствието да му се насладя. Много лошо впечатление ми направи Пентакс Z-1 с 0.8x [92%], което е твърде малко за камера която претендира да е професионална. Още по-зле е последната "про" филмова камера на Пентакс MZ-S s 0.75x [92%]. Няма нищо случайно че най-търсени от Пентакс са точно МХ, ЛХ и МЕСупер. Олитата и те държат цената си.
За мен е очевиден регреса след 1980 на визьорите и особенно с появата на АФ. Това може да изглежда в подкрепа на тезата на Георги че за АФ оптика не е нужен добър визьор. Най-малкото индустрията се опитва да ни убеди в това. Но това не може да убеди хора веднъж работили с камери от сорта на Пентакс МХ/МЕСупер.
И без това стана дълго, а и не съм готов до край, и ще прекъсна до тук.
В следващата част ще опиша положението с цифровите камери. Там е малко по-сложно, защото имаме камери с различна големина на сензора.
