Тези дни попаднах на кадри от Япония 1938г. качени в flickr. Днес отново е тръпка да снимаш със стара техника, постигайки резултати подобни на тези ...
bokeh club » говорилня
Усмивки от старите ленти
(5 posts)-
Posted 3 years ago #
-
Снимките са запечатали много емоция. Предполагам че е снимано с двуочка(един обектив за снимане и един за гледане) с шахтов визьор(гледаш отгоре). Ниският план много кефи и имам един подобен огледално рефлексен, с който много обичам да снимам портрет. Някак като не гледаш директно към модела е по-лесно. Сякаш през дупка в ограда наднияаш. Отделно такива визьори би трябвало да са по-големи поради наличие на само едно огледало. Моят е тъмен и малък, защото е хем призма хем има спотово мерене, което конструктивно пречи. На някой места беше указано че е 6х6. Веднага се забелязва мазното боке, което прави оптиката за този формат. Ниските планове са много по-лесни за реализация и точно тези снимки най ме кефят от серията.
Posted 3 years ago # -
Страхотни са, мерси ;)
Особено снимките на жена му и децата (съответно баба, леля на публикувалия ги) са страхотни, пълни с нежност. А това е все пак време на война -- макар и далече от бреговете на империята, не може да не се е усещало. По това време Япония се бие с Китай и СССР за азиатския плацдарм.
Това, което фрапира е битът в снимките. Не се различават по нищо съществено от които и да са кадри от европейски страни или щатите по това време. Което ме кара да се сетя за филма на Майкъл Мур "Фаренхайт 9/11". Там може да видите в началото снимки на Багдад отпреди офанзивата и бомбардировките. Може да го сбъркате с всеки по-голям град от бившите съветски сателити. Примерно София, Варна или подобен.
Нищо общо с представата за някакви недоразвити представители на архаично и упаднало общество, каквато лека-полека ти се натрапва от новините. Имаха си магазини, кина, люлки и детски площадки като нашите даже...
Същото и с Япония. Двете "страни" просто са еднакви, разликите са в мащабните планове на крале, президенти и генерали.
Така мисля аз де ;)
Posted 3 years ago # -
И аз се радвах на тези от по-ниско с мазничкото:). Наистина много емоция има в тях. Хубаво е, че са оцеляли. Иване, защо не изровиш снимка на камерката и нещо снимано с нея. Сега ме гложди любопитство. Дядо ми е имал подобна камера, поне така ми я описа баща ми.
Ясене, и на мен така ми се стори:). Като смениш дървените джапанки и кимоната с цървули и носии, ей ти Софето с трамваите;). Много се кефих на кадрите. Класика като поглед.
Posted 3 years ago # -
Извинявай че съм създал впечатление че има двуочка. Моята си е СЛР(едноочко), но с двоен визьор. Можеш да превключваш да гледаш отзад или отгоре.
Posted 3 years ago #
Reply
You must log in to post.