Тази тема е като продължение, но с мои снимки, на темата за Пентакс истД.
Имам наблюдение от доста Пентаксови петдесетици(Супер Такумар 50/1.4, S-M-C Takumar 50/1.4, SMC Takumar 50/1.4, SMC Pentax-M 50/1.4, SMC Pentax-M 50/1.7 и SMC Pentax-A 50/1.7) и изработката на този ми се струва най-добра. 50мм такумарите доста често имат хлабав държач за филтъра, най-вероятно от лошо сглобяване(имам 3 такива примера), което не съм срещал при другите дължини. От тях най ми допада напълно металната S-M-C версия. Тук има гумен ринг, но много по-добре направен от следващата SMC версия. Не съм срещал никакъв луфт, а си фокусират много плавно. Може би като рязкост да са една идея по-остри от Такумарите, но е в рамките на грешката на фокуса. Успеваемостта с К байотната версия го обеснявам и с наличието на потвърждаване на фокуса.
Обективът се появява две години след въвеждането на К-байонета през 77-ма заедно с Пентакс МЕ и МХ и М-серията на Пентакс и е правен до появата на А серията през 84'. М-серията се характеризира с компактни тела(метално тяло тежащо само 450гр; за сравнение Спотматиците са около 600-700гр, а Зенита е 1кг) с изчистен дизайн.
Ето и снимките. Всичко е на 1.4 със стандартната обработка при скалиране.
Като продължение на темата за перспективата. На моменти в близък план се забелязва как лицето се придава малко несъразмерно. Така че за едър план не ми се струва много подходящ, но за снимки в по-общ план и на слабо осветление обективът е много полезен. Още по-добре на филмово тяло със светъл визьор и клинче за фокусиране.
