http://bokehclub.com/ bokeh club » Tag: viewfinder - Recent Topics en Sat, 11 Feb 2012 14:26:25 +0000 http://bokehclub.com/topic/201#post-2225 Mon, 08 Oct 2007 01:35:23 +0000 tarzan 2225@http://bokehclub.com/ <p>Разделих филмовите камери от цифровите поради наличието на кроп фактор при по-голямата част от тях. Това е <a href="http://gylybarnik.net/ivan/transfer/snimki/viewfinders/digital-view.txt">табличка с данните за част от цифровите камери</a>. Камерите на Никон/Канон с пълна 24/36мм матрица са отделени, защото според мен не е коректно нещата да се омесват. Един параметър по който може да се прави сравнение е площта на визьора:<br /> <img src="http://gylybarnik.net/ivan/transfer/snimki/viewfinders/vidoiskatel4xg.gif" alt="tablichka" /></p> <p>Този параметър обаче не съдържа цялата истина, защото по този критерий Пентакс МХ е по-добре от всички про камери със 100% покритие. Просто поради конструкцията си те имат умерено увеличение от 0.7-0.8х. За кроп обаче поради по-малката площ на сензора/огледалото 100% картината се предава много по-лесно и камера като Никон Д300 има 100%/0.94х и Олимпус Е1 100%/1х.</p> <p>Това което ми направи впечатление е отстъплението на Канон от ниския сегмент. 300Д &gt; 350Д &gt; 400Д(по отношение на визьора).</p> <p>Преди време един от колегите във фото клуба ми каза, че никога не би си взел Никон Д70, ако имал възможност да погледне през визьорът му. Иначе камера с много екстри(например 1/500с синхронизация), но с визьор тип тунел. Така че като купувате гледайте и този забравен/пренебрегван от маркетинга компонент. </p> http://bokehclub.com/topic/191#post-2154 Mon, 03 Sep 2007 00:04:05 +0000 tarzan 2154@http://bokehclub.com/ <p>Това е един параметър, който не фигурира много по спецификациите на съвременните СЛР камери. Показателно е, че доста хора питат по какво се различават Канон 20Д и 350Д(една тема на <a href="http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_PROFILE&#38;USER_NAME=asahi">asahi</a> от ФФ); Никон Д200 и Д80; Пентакс К10Д и К100Д. Канон е по-добрият пример, защото Никоните и Пентаксите имат разлика и в работата с ръчни обективи и големината на матрицата, освен тялото. Покрай една тема за <a href="http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&#38;i=668891&#38;t=667617">"новите" Пентакси</a> бях изненадан от регреса/промяната спрямо 30 години назад. <a href="http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_PROFILE&#38;USER_ID=31658">peterst</a> ми обърна внимание на някой неща.</p> <p> Визьорът има поне 4 важни за мен параметъра: покритие(coverage), увеличение(magnification), светлота(brightness) и контраст за фокусиране(последните два са главно функция на фокусиращата пластинка). Пълен преглед може да видите на <a href="http://www.luminous-landscape.com/columns/sm-03-03-16.shtml">статията Mike Jonston</a> от която ми помогна много да си изясня материята. Тя послужи и като основа за написаното.</p> <p>Първите два и последните два са в обратна пропорция: ако подобриш единия, влошаваш другия. Така че ще ги разглеждаме два по два.</p> <p>1. Покритие: каква част от това което се запечатва на филма/матрицата се вижда във визьора. Само дето може да се мери каква част от площта или как се представят линейните размери. Заради това понякога 95% поктитие може и да значи различни неща. Много производители пишат 95% по хоризонтала и вертикала. Това значи обаче 0.95х0.95=0.90 90% покритие. Про камерите имат 100% покритие. Колкото е по-голямо покритието обаче за да се вмести картинката във визьора, тя трябва да е намалена и тук идваме до втория параметър.</p> <p>2. Увеличение: това е отношението на линейните размери гледани през камерата с 50мм обектив към размера който вижда невъоръжено око. Този параметър варира от около 0.95х до към 0.70х. Ограничението на увеличението заради покритието е добре дошло за хората с очила и тези които искат да не си залепват окото на визьора. Разстоянието от което окото може да вижда всичко през визорът се нарича <em>eyepoint</em>(нямам идея как се казва на български). Като цяло около 20мм е стандартно, но достига и до 25мм.</p> <p>3. Светлота: един много субективен параметър, който трудно се измерва или поне не съм попадал на такива измервания. Едно време едно от слабите места на камерите, и в частност на Спотматиците на Пентакс. От резбовите камери с които разполагам най-светъл е визьорът на Fujica ST-801, която е и една от най-добрите резбови камери(1973 тази камера има 1/2000с, светодиоди във визора и клин за фокусиране и същевременно много компактна). Едно от обясненията защо визьорът е бил сравнително тъмен до тогава се корени в следващия параметър.</p> <p>4. Фокусираща пластинка: това е пластинката която стои над огледалото на същото разстояние от него както и филма и там се прожектира изображението което трябва да се запечата. Преди появата на клинчето(<em>split image</em>) се е ползвало матово стъкло френелово стъкло, но те са правили картинката сравнително тъмна. С появата на клина визьорът става по-светъл. Истински светъл обаче става с появата на АФ. Вече не е било нужно окото да участва в процеса на фокусиране и за да продават новата си АФ оптика фирмите с охота премахват приспособленията за фокусиране, които на всичко отгоре затъмняват и картината. Като за много изсветлен визьор се дава винаги примера с Минолта 7/7Д. Визьорът е така направен че затваряне на обектив от ф1.4 до ф4 не се забелязва във визьорът като светлина. За сравнение на МФ камери на 30 години се забелязва лесно от ф1.4 до ф2. Такива изветлени визьори, каквито в една или друга степен, са всички съвременни цифрови АФ камери прави фокусирането на бленди като ф1.4 доста трудно.</p> <p>Как са се развивали визьорите през последните 30 години преди появата на цифровите камери, като покритие и увеличение, може да видите на тези таблички:<br /> <a href="http://gylybarnik.net/ivan/transfer/snimki/viewfinders/pentax-view.txt">Пентакс</a>, <a href="http://gylybarnik.net/ivan/transfer/snimki/viewfinders/oly-view.txt">Олимпус</a>, <a href="http://gylybarnik.net/ivan/transfer/snimki/viewfinders/canon-fd-view.txt">Канон ФД</a>, <a href="http://gylybarnik.net/ivan/transfer/snimki/viewfinders/canon-eos-view.txt">Канон ЕОС</a>.</p> <p>Като за моя вкус е най-добра комбинацията при Пентакс МХ голямо увеличение (0.97х) с умерено покритие от 95%. Добро впечатление правят и едноцифрените модели на Оли с тяхното 97% покритие и умерено увеличение от 0.84х, но за съжаление не съм имал удоволствието да му се насладя. Много лошо впечатление ми направи Пентакс Z-1 с 0.8x [92%], което е твърде малко за камера която претендира да е професионална. Още по-зле е последната "про" филмова камера на Пентакс MZ-S s 0.75x [92%]. Няма нищо случайно че най-търсени от Пентакс са точно МХ, ЛХ и МЕСупер. Олитата и те държат цената си. </p> <p>За мен е очевиден регреса след 1980 на визьорите и особенно с появата на АФ. Това може да изглежда в подкрепа на тезата на Георги че за АФ оптика не е нужен добър визьор. Най-малкото индустрията се опитва да ни убеди в това. Но това не може да убеди хора веднъж работили с камери от сорта на Пентакс МХ/МЕСупер.</p> <p>И без това стана дълго, а и не съм готов до край, и ще прекъсна до тук.<br /> В следващата част ще опиша положението с цифровите камери. Там е малко по-сложно, защото имаме камери с различна големина на сензора. </p> http://bokehclub.com/topic/154#post-1854 Mon, 25 Jun 2007 12:14:26 +0000 tarzan 1854@http://bokehclub.com/ <p>От доста време се каня да напиша няколко думи за тази машинка, която имах възможността да ползвам за десетина дни. Предварително казвам че няма да говоря за спецификация, а за впечатления и неминуемите сравнения с моята Минолта 7Д. Снимки също няма да показвам(за сега).</p> <p>Това е първата серийна цифрова камера на Пентакс. Ползва К-байонет и може да ползва всички такива обективи произвеждани от 75-та насам и М42 резба от 50-те години насам. Тук е и първата неприятна изненада. Не успях да подкарам потвърждението на фокуса с обективи на М42(85/1.9 и 135/2.5). Не намерих и изрично упоменато по мрежата че това може да става, но ако някой ме светне ще му бъда благодарен. Иначе си мери и добрият визьор помага при фокуса много. С К-стъкла си работи като пушка потвърждаването и е голям кеф да се работи с него(предимно при 50/1.4 го пробвах, но и на 135/3.5 си работи). Ако наистина са го резнали така ми се срува доста некоректно от Пентакс, защото това не изисква нищо за да се направи както е при новите им тела.</p> <p>Въпреки че камерата доста по компактна от 7Д стои добре в ръката. Но заради малките размери някой важни копчета са доста малки, като АЕЛ например. Вярно че пръстите ми са големи, но веднъж не успях да го натисна като хората и да съм сигурен че е хванало. В това отношение 7Д е перфектно направена. Исото и белият баланс се сменят от колелцето с програмите, което пак ми се струва по-неудобно от решението на Минолта да ги извади с отделни копченца отзад. Бих предпочел и зумването на превюто да е на по-големи стъпки, а не така на малки, защото не става много бързо. Тъй като истД е и доста по стар от Минолтата дисплейчето му има доста по-слаба резолюция(ако не се лъжа е 1.8" и 118 хиляди пиксела срещу 2.5" и 200 хиляди на 7Д) и не може да даде истинска представа за снимката. Другото което не можах да свикна е "джойстика". Никога не бях сигурен какво точно съм натиснал. Отново заради датата си на производство истД има ЮСБ 1 и вътрешният му трансфер е по-бавен от по новите камери. Не на последно място за това "помага" и големината на РОУ фаила, която е над 10МБ(то и на Минолатата е 9).</p> <p>Това са всичките негативи, които намерих. Иначе камерата си е много фотографски направена: прекрасен визьор и стои добре в ръката. Веднъж свикнал, работата с нея е много приятна. Просто електрониката и нейното управление не е силна страна на Пентакс. </p>