http://bokehclub.com/ bokeh club » Tag: past - Recent Posts en Fri, 10 Feb 2012 19:29:14 +0000 http://bokehclub.com/topic/191#post-2179 Thu, 13 Sep 2007 09:35:16 +0000 turin 2179@http://bokehclub.com/ <p>Благодаря ти за разясненията :) Аз не съм гледал през много и различни визьори, но мога да се съглася напълно, че Пентакс МХ дава страхотно усещане, все едно човек е "вътре" в снимката. И това е субективно, разбира се, но както казваш то си е такава темата.</p> <p>А темата е страхотна и надявам се и на другите да им е интересна и полезна :) Вече чакам следващите "части", а като имам въпроси или мои впечатления, и аз ще допълвам тук. </p> http://bokehclub.com/topic/191#post-2178 Thu, 13 Sep 2007 01:56:56 +0000 tarzan 2178@http://bokehclub.com/ <p>Извинявам се за едноседмичното си закъснение с отговорите.</p> <p><em>Чисто конструктивно дали забелязваш промяна на визьорите през годините?</em></p> <p>Не разбирам много какво имаш предвид. Не съм разглобявал камера за да видя конструктивно как изглежда. Нещата се движат в посока на намаляване на увеличението и площта на видимост. Визьорите се подобряват до към края на седемдесетте и от тогава се забелязва спад. Това съвпада и с появата на пластмасата по камерите и тенденцията всичко да се олекотява и поевтинява. Най-странното е че М-серията на Пентакс и ОМ1/2/3/4 са най-компактните и едни от камерите с най-добри визьори по собствени наблюдения и разкази на очевидци.... Значи може да се направи хубава и компактна камера.</p> <p><em>Например кога започват да правят визьорите със система огледала, вместо с пентапризма? (ако тя е първото, всъщност не би трябвало -- следва да е по-новата технология май, Пентакс доколкото помня я въвеждат)</em></p> <p>Не мога да намеря информация по книгите кога се е появил огледален визьор. От таблиците не се вижда някакъв скок и не знам кой го е въвел огледалния визьор. Призмата е немско въведение на Контакс от 48 година в модела Contax S. Той е прототип и на първите модели на Пентакс от края на 50-те.</p> <p><em>И също така има момент, в който все по-честото вграждане на светкавици в телата намалява мястото за призма/огледала и съответно пада и качеството на визьорите. Като покритие/увеличение.</em></p> <p>Вградената светкавица се появява с SF серията към края на 80-те. Това съвпада и с появата на АФ. Напълно вероятно тези модели да имат огледална конструкция подобна на Олимпус от наши дни(Е300/Е330), поради липсата на изпъкнатина. Това което мога да кажа от собствен опит е че до 80 година Пентакс имат много добри визьори. Имам и Супер А и по литературата пише че това е модификация на МЕ Супер, но визьорните параметри са доста различни. Странно... И философията на камерата е малко променена. Май не е случайно, че най-препоръчваните МФ камери на Пентакс за покупка в момента са МХ/МЕ Супер.</p> <p><em>Нещо друго. Мисля, че параметърът "светлота" зависи и от покритието и увеличението. Не само от конструкцията на визьора -- дали има допълнителни плоскости и дали е пречупваща призма или система от огледала.</em></p> <p>Така е, светлотата зависи от големината и увеличението. Но аз говоря за частта която идва от "материалите", а не толкова от размерите. Под призмата има и оптична конструкция, която може също да влияе. Светлотата безспорно е функция на много параметри и субективно нещо. Разделението което съм направил е условно. </p> http://bokehclub.com/topic/191#post-2169 Mon, 03 Sep 2007 17:15:58 +0000 turin 2169@http://bokehclub.com/ <p>Нещо друго. Мисля, че параметърът "светлота" зависи и от покритието и увеличението. Не само от конструкцията на визьора -- дали има допълнителни плоскости и дали е пречупваща призма или система от огледала.</p> <p>Защото струва ми се визьорът прихваща светлината от повърхността, която определя и покритието. Тоест ако покритието е по-малко, тогава и светлината, влизаща във визьора ще е по-малко, но на по-малка площ. Съответно той или 1) ще е по-тъмен, ако е със същото увеличение, или 2) ще "изглежда" по-светъл заради по-малкото увеличение.</p> <p>Обяснението ми е такова -- когато гледаме сцена на черен фон, тя ни изглежда по-светла, защото е "относително" по-светла спрямо фона. Когато визьорът е по-малък, ни изглежда по-светъл (ако не са намесени и други фактори, като фокус-пластини и т.н.), защото е ограден от повече черно.</p> <p>Комбинациите са много, защото се намесват в различните модели и фактори от другите параметри, тоест визьорите са много различни един от друг, за да могат да се сравняват по отделни параметри.</p> <p>Но ми се струва, че има такава зависимост и между осветеност (светлота) от една страна и покритие и увеличение от друга. Може да бъркам, не зная -- само мнение и въпрос за обсъждане ;) </p> http://bokehclub.com/topic/191#post-2168 Mon, 03 Sep 2007 17:09:35 +0000 turin 2168@http://bokehclub.com/ <p>Много интересно, мерси за статията!! ;)</p> <p>Чисто конструктивно дали забелязваш промяна на визьорите през годините? (като оставим настрана очевидната промяна с изслетляването и махането на пластините за фокусиране при автофокусните тела)</p> <p>Например кога започват да правят визьорите със система огледала, вместо с пентапризма? (ако тя е първото, всъщност не би трябвало -- следва да е по-новата технология май, Пентакс доколкото помня я въвеждат)</p> <p>И също така има момент, в който все по-честото вграждане на светкавици в телата намалява мястото за призма/огледала и съответно пада и качеството на визьорите. Като покритие/увеличение.</p> <p>Просто ще е още по-интересно да потърсим и влиянието на такива фактори в развитието на визьорите през годините. </p> http://bokehclub.com/topic/191#post-2154 Mon, 03 Sep 2007 00:04:05 +0000 tarzan 2154@http://bokehclub.com/ <p>Това е един параметър, който не фигурира много по спецификациите на съвременните СЛР камери. Показателно е, че доста хора питат по какво се различават Канон 20Д и 350Д(една тема на <a href="http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_PROFILE&#38;USER_NAME=asahi">asahi</a> от ФФ); Никон Д200 и Д80; Пентакс К10Д и К100Д. Канон е по-добрият пример, защото Никоните и Пентаксите имат разлика и в работата с ръчни обективи и големината на матрицата, освен тялото. Покрай една тема за <a href="http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&#38;i=668891&#38;t=667617">"новите" Пентакси</a> бях изненадан от регреса/промяната спрямо 30 години назад. <a href="http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_PROFILE&#38;USER_ID=31658">peterst</a> ми обърна внимание на някой неща.</p> <p> Визьорът има поне 4 важни за мен параметъра: покритие(coverage), увеличение(magnification), светлота(brightness) и контраст за фокусиране(последните два са главно функция на фокусиращата пластинка). Пълен преглед може да видите на <a href="http://www.luminous-landscape.com/columns/sm-03-03-16.shtml">статията Mike Jonston</a> от която ми помогна много да си изясня материята. Тя послужи и като основа за написаното.</p> <p>Първите два и последните два са в обратна пропорция: ако подобриш единия, влошаваш другия. Така че ще ги разглеждаме два по два.</p> <p>1. Покритие: каква част от това което се запечатва на филма/матрицата се вижда във визьора. Само дето може да се мери каква част от площта или как се представят линейните размери. Заради това понякога 95% поктитие може и да значи различни неща. Много производители пишат 95% по хоризонтала и вертикала. Това значи обаче 0.95х0.95=0.90 90% покритие. Про камерите имат 100% покритие. Колкото е по-голямо покритието обаче за да се вмести картинката във визьора, тя трябва да е намалена и тук идваме до втория параметър.</p> <p>2. Увеличение: това е отношението на линейните размери гледани през камерата с 50мм обектив към размера който вижда невъоръжено око. Този параметър варира от около 0.95х до към 0.70х. Ограничението на увеличението заради покритието е добре дошло за хората с очила и тези които искат да не си залепват окото на визьора. Разстоянието от което окото може да вижда всичко през визорът се нарича <em>eyepoint</em>(нямам идея как се казва на български). Като цяло около 20мм е стандартно, но достига и до 25мм.</p> <p>3. Светлота: един много субективен параметър, който трудно се измерва или поне не съм попадал на такива измервания. Едно време едно от слабите места на камерите, и в частност на Спотматиците на Пентакс. От резбовите камери с които разполагам най-светъл е визьорът на Fujica ST-801, която е и една от най-добрите резбови камери(1973 тази камера има 1/2000с, светодиоди във визора и клин за фокусиране и същевременно много компактна). Едно от обясненията защо визьорът е бил сравнително тъмен до тогава се корени в следващия параметър.</p> <p>4. Фокусираща пластинка: това е пластинката която стои над огледалото на същото разстояние от него както и филма и там се прожектира изображението което трябва да се запечата. Преди появата на клинчето(<em>split image</em>) се е ползвало матово стъкло френелово стъкло, но те са правили картинката сравнително тъмна. С появата на клина визьорът става по-светъл. Истински светъл обаче става с появата на АФ. Вече не е било нужно окото да участва в процеса на фокусиране и за да продават новата си АФ оптика фирмите с охота премахват приспособленията за фокусиране, които на всичко отгоре затъмняват и картината. Като за много изсветлен визьор се дава винаги примера с Минолта 7/7Д. Визьорът е така направен че затваряне на обектив от ф1.4 до ф4 не се забелязва във визьорът като светлина. За сравнение на МФ камери на 30 години се забелязва лесно от ф1.4 до ф2. Такива изветлени визьори, каквито в една или друга степен, са всички съвременни цифрови АФ камери прави фокусирането на бленди като ф1.4 доста трудно.</p> <p>Как са се развивали визьорите през последните 30 години преди появата на цифровите камери, като покритие и увеличение, може да видите на тези таблички:<br /> <a href="http://gylybarnik.net/ivan/transfer/snimki/viewfinders/pentax-view.txt">Пентакс</a>, <a href="http://gylybarnik.net/ivan/transfer/snimki/viewfinders/oly-view.txt">Олимпус</a>, <a href="http://gylybarnik.net/ivan/transfer/snimki/viewfinders/canon-fd-view.txt">Канон ФД</a>, <a href="http://gylybarnik.net/ivan/transfer/snimki/viewfinders/canon-eos-view.txt">Канон ЕОС</a>.</p> <p>Като за моя вкус е най-добра комбинацията при Пентакс МХ голямо увеличение (0.97х) с умерено покритие от 95%. Добро впечатление правят и едноцифрените модели на Оли с тяхното 97% покритие и умерено увеличение от 0.84х, но за съжаление не съм имал удоволствието да му се насладя. Много лошо впечатление ми направи Пентакс Z-1 с 0.8x [92%], което е твърде малко за камера която претендира да е професионална. Още по-зле е последната "про" филмова камера на Пентакс MZ-S s 0.75x [92%]. Няма нищо случайно че най-търсени от Пентакс са точно МХ, ЛХ и МЕСупер. Олитата и те държат цената си. </p> <p>За мен е очевиден регреса след 1980 на визьорите и особенно с появата на АФ. Това може да изглежда в подкрепа на тезата на Георги че за АФ оптика не е нужен добър визьор. Най-малкото индустрията се опитва да ни убеди в това. Но това не може да убеди хора веднъж работили с камери от сорта на Пентакс МХ/МЕСупер.</p> <p>И без това стана дълго, а и не съм готов до край, и ще прекъсна до тук.<br /> В следващата част ще опиша положението с цифровите камери. Там е малко по-сложно, защото имаме камери с различна големина на сензора. </p>